Има голямо разнообразие от PVC стабилизатори, обикновено класифицирани по техния химичен състав и първични съставки; често срещаните типове включват стабилизатори на-оловна основа, метални сапуни, органокалаени стабилизатори, калциево-цинкови композитни стабилизатори и редкоземни-стабилизатори. Базирани-стабилизатори на олово-като триосновен оловен сулфат и двуосновен оловен фосфит-предлагат отлична термична стабилност и дългосрочни-стабилизиращи ефекти и в миналото са били широко използвани в продукти като PVC тръби, кабели и профили. Въпреки това, поради рисковете за околната среда и здравето, свързани с оловото и неговите съединения, тяхната употреба става все по-ограничена, тъй като екологичните разпоредби и стандартите за безопасност на продуктите са затегнати. Стабилизаторите на метален сапун включват основно калциев стеарат, цинков стеарат и бариев стеарат; те обикновено се използват в комбинация, тъй като синергичните ефекти между различни метални сапуни могат да подобрят термичната стабилност на PVC.
Органокалаените стабилизатори са калай-съдържащи органични съединения, известни със своята превъзходна термична стабилност и прозрачност, което ги прави особено подходящи за прозрачни PVC продукти. По време на обработката на PVC те ефективно възпрепятстват термичното разграждане и свеждат до минимум обезцветяването, което води до честата им употреба в прозрачни листове, филми и други PVC продукти с висока-прозрачност. Калциево-цинковите композитни стабилизатори представляват една от най-разпространените -безолово стабилизиращи системи днес; те са основно базирани на калциеви и цинкови соли, с добавени спомагателни стабилизатори, антиоксиданти и лубриканти в зависимост от конкретното приложение. В сравнение с традиционните стабилизатори на базата на олово-, калциево-цинковите композити предлагат по-добро екологично представяне и се използват все повече в PVC тръби, профили, жици и кабели и гъвкави PVC продукти.
Стабилизаторите-на редкоземни елементи привлякоха значително внимание през последните години; те функционират основно чрез взаимодействие с активните видове, генерирани по време на термичното разлагане на PVC, като по този начин забавят разграждането на материала. В допълнение към основните категории, споменати по-горе, практическото производство също използва органични спомагателни стабилизатори, епоксидирани съединения и различни композитни стабилизиращи системи. Тъй като различните стабилизатори предлагат различни предимства по отношение на първоначалния цвят, дългосрочната -термична стабилност, прозрачността, устойчивостта на атмосферни влияния и характеристиките на обработка, формулировките рядко разчитат на един стабилизатор; вместо това те използват комбинации, съобразени с конкретния тип PVC смола, температура на обработка, предвидено приложение и екологични изисквания. Чрез подходящ избор и регулиране на стабилизиращата система е възможно да се подобри експлоатационният живот и стабилността на крайния продукт, като същевременно се поддържа производителността на PVC обработка.

